ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ МОЛИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – (Авакум 2:4) – 2

Конфидираше, че да дойде правда в България. И след това, какво казвах, ще ги съдят много чрез злите вавилонци. И след като Бог му обещава съд чрез злите вавилонци, Авакум завършва книгата като подскача, като елен по полините. Как стигаме от началото на книгата до края, в тези съвсем различни състояния? Как стигаме от състояние на изпълнени със страх и безпокойство, че войните са неизбежни и ние също ще трябва да преминем през смърт, през глад, през кризи, през опасности?

Как да достигнем до състояние на хваление и радост, дори песен, в които виждаме Авакум в края на книгата, от първото състояние? Какво научаваме от пророка, как Бог го предвижва от състоянието му в първа глава, в състоянието му в трета глава? Отговора на тези въпроси намираме в пет забележителни ключови стихове или ключови пасажи в книгата на пророк Авакум.

Авакум 2:4

4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;а праведният ще живее чрез вярата си.

Дали Бог се усмихна и отстъпи пред оплакванията на пророка? Бихме ли могли да кажем: „Благодарим за този пророк, защото е толкова смел, че да спори с Бога“. И той убеди Бога. Каза му: „Да, Авакуме, ти си прав. Не е правилно да използвам срещу вас народът, който е по-грешен и по-нечист от вас, да ви съдя. Ще се въздържа и няма да нанеса това наказание върху народа си, което съм замислял“. Това ли се случи? Не. Защото той спори с Бога, но не Го убеди.

Какво ли Бог му каза на Авакум в резултат на неговите спорове и така наречени роптания срещу Бога? „Това, което ти казах, Авакуме, ще стане. Но Аз ще те поставя в едно бомбоубежище и ще издигна една защитна стена около тебе и тя ще бъде непробиваема, по-здрава от най-дебелата скала, ще те скрия в това скривалище и всичко това, което ще се случи, няма да те докосва по никакъв начин. Ти ще бъдеш запазен. Косъм от главата ти няма да падне“. Така ли му каза Бог?

Няма. Напротив! Нищо не се промени в обстоятелствата или ситуацията около Авакум. Това, което Бог му казва, ще стане, и той спори с Бога, но в ситуацията му нищо не се промени. Тогава какво се промени? Ние знаем, че Бог не се е отказал от налагането на съда, който беше решил да наложи над народа Си. Нито пък даде някакво специално лично обещание на Авакум. Напротив! Вижте какво казва пророкът.

Авакум 3:16

16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,устните ми трепереха от гласа,гнилост прониква в костите мии на мястото си се разтреперих;защото трябва да чакам скръбния ден,когато възлезе против народаонзи, който ще се опълчи против тях.

Т.е. има физическо преживяване. „Вътрешностите ми се смутиха“. Устните ми трепереха от гласа. Някой път човек се ядосва и започва да трепери. Устните му просто започват да треперят от вълнение, от стрес, от преживяване, от, може би, гняв, от, може би, скръб. Гнилота прониква в костите ми. Т.е. това е толкова навътре, това вълнение, че стига до сърцето ми, направо до костите ми. И на място си се разтреперих. Защото трябва да чакам скръбния ден, когато ще възлезе против людете оня, който ще се опълчи против тях.

Оня, който ще се опълчи против тях в този стих, е вавилонецът. Т.е. той трябва да чака войната и войната идва. И той, само като си мисли за това, което ще стане, е абсолютно разстроен. Не е ли това живописно описание на ефекта от страха и притеснението, стреса, както е модерно да се казва, от ужаса, безпокойството върху човешкото тяло? Това е ясно, картинно описание на реакцията на човешкото тяло при преживяване на шок и ужас. Може би някога сме изпитали такъв тежък ужас.

Но въпросът е как Бог предвижва Авакум от това състояние на трепет и страх, в състояние на ликуване всред кризата, всред тази ужасна ситуация. Така че нека отново да проследим развитието на книгата. Втора глава започва с Авакум, който застава на кулата си, на наблюдателницата си, да види какво ще направи Бог. Може би в този момент Авакум все още се надява, че може би Бог ще промени решението Си по някакъв начин, ще осуети нашествието на тези свирепи вавилонци.