E62: Невидимият екологичен отпечатък на изкуствения интелект

<p>Дигиталният свят често ни се струва почти безтегловен. Изпращаме имейл, качваме снимка, задаваме въпрос на изкуствен интелект – и всичко се случва за секунди, без да оставя видима следа.</p><p>Но зад това удобство стои огромна физическа инфраструктура – сървъри, центрове за данни, кабели, електроенергия и ресурси. Колкото повече използваме интернет и новите AI технологии, толкова повече расте и тази скрита инфраструктура.</p><p>В последните години изкуственият интелект се превърна в част от ежедневието ни – от търсачките и автоматичните преводи до генераторите на текст, изображения и код. Но каква е реалната цена на това удобство? И колко „невидим“ всъщност е екологичният отпечатък на AI?</p><p>Днес ще говорим именно за това.</p><p>Наш гост е Елица Станева-Бритън – автор в Климатека и психолог по образование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към БАН, където изследва ролята на изкуствения интелект в психологията на творчеството.</p><p>Научните ѝ интереси включват и теми като връзката между изменението на климата и човешката психология, както и въпросите на климатичната справедливост.</p>